Оесеняване
Люлее се с тътен морето.
Люлее се с болката остра.
Като одеало се спуска небето
над този разсъблечен полуостров.
Остаряват
рибарските
къщи
и нахлупили свойте каскети,
изтъркулват се бавно към края.
Като шепа ненужни монети,
с които децата играят.
Побеляват мъжете,
пада им гланца,
като лачени стари обувки,
а жените,
жените събират след танца
пепел от техни целувки.
Безпощадно вятърът смита
цветовете на сезона.
И повече никой не пита
за онез обувки на пирона.
Потъва изрусеното лято,
безшумно се втурва в морето
и остава отвън като злато
пожълтялата дреха да свети.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христов Всички права запазени
