Окото на Бога сълзѝ
Лято жарко през зима
си мечтаеш да има,
сменяш лудо море с върхове.
Буташ дюни безумно,
тъпчеш джоба и шумно
парцелираш земя и небе.
Скубеш всичко зелено,
вярваш било простено
да садиш железа и бетон.
Да примираш за залък
и водица е жалък жребий.
Режеш под себе си клон.
За вселенския разум
си противопоказан,
прага му на търпимост разби.
Знай, на косъм си вече
с греховете, човече.
А окото на Бога сълзѝ.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
