Лято жарко през зима
си мечтаеш да има,
сменяш лудо море с върхове.
Буташ дюни безумно,
тъпчеш джоба и шумно
парцелираш земя и небе.
Скубеш всичко зелено,
вярваш било простено
да садиш железа и бетон.
Да примираш за залък
и водица е жалък жребий.
Режеш под себе си клон.
За вселенския разум
си противопоказан,
прага му на търпимост разби.
Знай, на косъм си вече
с греховете, човече.
А окото на Бога сълзѝ.
© Светличка All rights reserved.
The work is a contestant:
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
