Avis (Павлина Соколова)
362 966
2.10.2017 г., 1:24 ч.

Окована 

  Поезия » Друга
616 5 13

 

Тя е много сама.
И това е така непонятно
за врабчетата, дето трошици кълват от
перваза.
И за малкото зайче, за бялото коте, цветята и...
Тя е страшно сама.
Като чаша изпита... и празна.

 

Тя плете нощни стихове с поглед минорно унесен...
Пали малки фенерчета. Вино за двама налива...
Тишината разкъсва с най-нежната влюбена песен
и припомня си дати, в които била е щастлива.

 

Окована е в плен от Студа

и най-дългите вечери.
Няма сили да скъса оковите. Адски са тежки.
И погребва във себе си думи

отдавна изречени...
Тя не си е простила за всички направени грешки. 

 

Не обича Нощта. (Самотата прегръща студено.)
Светлинките от нейната крепост угасват последни.
Най-самотната птица в света пак лети уморено
сред неканени спомени, скрити в мъглите неделни.

 

Тя е много сама...
И защо е така не разбира.
Преминават през нея съдби и нетрайни любови...
Колко много от мен, мен самата, у нея откривам!...
Де да можех да счупя проклетите тежки окови!

© Павлина Соколова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Успя да посееш и у мен една студена тъга от самотност... сякаш и моето сърце се усети оковано от нея... Време е да усмихнеш душата си, направи го! Изпращам ти целия си позитивизъм, миличка... - дали на теб, дали на лирическата...
  • Прегръщам я тази Тя, много... :*
    !!!
  • "Тя е страшно сама.
    Като чаша изпита... и празна."

    Аплодисменти!
  • Хареса ми стиха ти,Павлина!Интересно построен и ,въпреки дългите изречения-с чудесен ритъм!А това сравнение "като чаша,изпита и празна" просто е....несравнимо!!Само ми се искаше да не я откриваш в себе си ,тая самота...
  • Много силно!
    Тя е много сама...
    И защо е така не разбира.
    Преминават през нея съдби и нетрайни любови...
    Колко много от мен, мен самата, у нея откривам!...
    Де да можех да счупя проклетите тежки окови!
    Страхотно !!! 🙁😢❤
  • Силен и докосващ стих! Браво, Павлина!
  • Паралелна тъга...
    Но къде ли я няма?!
    Протегнеш ръка:
    и сте с нея вече двама...
    Много истинско и хубаво!
  • Много въздействащо! Поздравления!
  • Съпреживях... от първата до последната дума....
    Аплодисменти и от мен. ..
  • Винаги може! Аплодисменти!
  • Пали малки фенерчета. Вино за двама налива...
    Тишината разкъсва с най-нежната влюбена песен
    и припомня си дати, в които била е щастлива.
    ---------
    Много истинско! Аплодисменти!
  • Истинско и изстрадано!
  • Опитай! Може и да успееш!
Предложения
: ??:??