Омръзна ми
Омръзна ми
Омръзна ми от свят на лъжа,
да лижа захар през стъклото,
да се усмихвам, когато тъжа,
да чакам да победи добрато.
Омръзна ми от мазни усмивки,
съвети от Глупоста на ухо,
да прибира някой придобивки,
да си измива ръцете със
,,За народно е добро!"
Омръзна ми от любовта към народа,
от войната за тази любов,
да ми сочат фалшив път през брода,
да обещават живот по-добър и нов.
Омръзна ми!
Затуй гората ще хвана,
да изразя свойта съпротива.
То пък гора не остана,
а баири с бъзе и коприва.
Няма и овчари-ятаци,
стада по поляни не блеят,
няма вече айдуци-ахмаци
с мен да вървят и вилнеят.
По-добре да стана емигрант!
Ще замина за чужбина!
Там ще бъда като франт,
ще гледам отвисоко на мнозина.
Ще опъвам с горест питието,
излегнат на шезлонг в градина,
загледан в облачето на небето,
ще страдам за своята Родина.
А когато чуя вестта голяма,
че вече сме в Шенген,
пръв ще дотичам при мама,
по-бърз няма да има от мен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Яндов Всички права запазени
