Довереница (Дочка Василева)
486 17606
25.04.2010 г., 18:53 ч.

Онази крехка граница, която... 

  Поезия » Философска
1047 0 33

Прозорецът отвън оглежда в себе си

отблясъци от изгреви и залези,

на стъпките забързаните силуети,

пера от птици разпилени по перваза му...

 

На уличния шум неспирното бърборене,

на фаровете гневните очи...

Понякога една луна в прозореца

показва самотата как блести...

 

Разплисканите сълзи на дъжда

се стичат и оставят тъжни дири,

изтривайки стотиците лица,

преминали със времето в очите му...

 

Отвън е студ, а вътре - топлина...

(Носленце детско - зад стъклото залепено.)

Отвън е мрак, а вътре - светлина

(или обратното), но все е неизменна

 

онази крехка граница, която

в кристалче от сълза таи смеха...

И между всички отразени страсти -

застиналата форма на страха,

 

че ако срещне гняв, втвърден до камък,

ще разпилее на парченца целостта си.

И отраженията ú ще се разпаднат...

И ще изчезне всичко, що е пазила...

 

 

© Дочка Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??