Дъждът идва само, когато са тъжни серафими.
Дъждът идва само, когато звездите са малко глухарче.
Дъждът идва само, когато са пурпурни всичките залези.
Благодаря на Бог, че вдишвам озон и кислород на есен!
Сякаш съм в син сън на хиацинти и макове в позлата.
Благодаря на Бог, че усещам вятъра в косите и чета
изгрева с очите си!
Вали и вали в седефена стихия.
Времето е сякаш спряло, без пулс и стрелки.
Някак си е полудяло, в лунапарк от хорски мечти.
Вали с неонови светлини, дъждът е замлъкнала гара.
В нощ на плеяди и мъгли, луната е обла лъжица.
Градът светлинно осиротял, с паячни мрежи,
оплита дневен шаблон и заучен сценарий.
Вятър без посока и сал, роптае и астматично диша.
Навява капка с звезден шансон, в песен на самодива.
Времето е сякаш спряло, без пулс и стрелки.
Объркана е всяка нощна искрица.
В онзи лунапарк от хорски мечти, където всичко
е сляпа неделя.
Вали и вали, шепнат первази с походка на котка.
Объркан просяк стой, сгушен в облачна дрипа.
Копривено жили студът и няма ги крилата на птица.
Есенно мига с очи и южна зеница.
Морави са листи и треперят бледи ели.
В калеми на кокиче, зима стой и снежни графеми.
Вали и вали, дърветата са нощни пазачи.
Градът светлинно осиротял и с затишие от
щурчови песни.
Времето е сякаш спряло, без пулс и стрелки.
Николай Василев
20.11.2020г
В това време на страх, паника и опасност!
Ви пожелавам да бъдете здрави и много щастливи, както
вие, така и семействата ви!
Да усещате вятъра в косите си и четете всеки портокалов
изгрев, с очите си!
© Николай Василев Всички права запазени