Oпит за дъждовно рондо
Дъждът идва само, когато са тъжни серафими.
Дъждът идва само, когато звездите са малко глухарче.
Дъждът идва само, когато са пурпурни всичките залези.
Благодаря на Бог, че вдишвам озон и кислород на есен!
Сякаш съм в син сън на хиацинти и макове в позлата.
Благодаря на Бог, че усещам вятъра в косите и чета
изгрева с очите си!
Вали и вали в седефена стихия.
Времето е сякаш спряло, без пулс и стрелки.
Някак си е полудяло, в лунапарк от хорски мечти.
Вали с неонови светлини, дъждът е замлъкнала гара.
В нощ на плеяди и мъгли, луната е обла лъжица.
Градът светлинно осиротял, с паячни мрежи,
оплита дневен шаблон и заучен сценарий.
Вятър без посока и сал, роптае и астматично диша.
Навява капка с звезден шансон, в песен на самодива.
Времето е сякаш спряло, без пулс и стрелки.
Объркана е всяка нощна искрица.
В онзи лунапарк от хорски мечти, където всичко
е сляпа неделя.
Вали и вали, шепнат первази с походка на котка.
Объркан просяк стой, сгушен в облачна дрипа.
Копривено жили студът и няма ги крилата на птица.
Есенно мига с очи и южна зеница.
Морави са листи и треперят бледи ели.
В калеми на кокиче, зима стой и снежни графеми.
Вали и вали, дърветата са нощни пазачи.
Градът светлинно осиротял и с затишие от
щурчови песни.
Времето е сякаш спряло, без пулс и стрелки.
Николай Василев
20.11.2020г
В това време на страх, паника и опасност!
Ви пожелавам да бъдете здрави и много щастливи, както
вие, така и семействата ви!
Да усещате вятъра в косите си и четете всеки портокалов
изгрев, с очите си!
© Николай Василев All rights reserved.
