yotovava (Валентина Йотова)
2631 22218
17.12.2017 г., 22:54 ч.  

Опитомяване на тишината 

  Поезия » Философска
523 8 12

Да се смаля до точка тишина

и тя да е достатъчна за всички –

за ровещата в кофите жена,

за стареца със детската количка.

 

За алчния – че никога не спи,

заспи ли – все насън брои монети,

и за сархоша с хлътнали страни,

изпил съня на хиляди планети.

 

Аз помня как момче със звезден шал,

с очи на мрачен и самотен орех,

дойде при мен. И след това разбрах

как хубаво е с друг да поговориш.

 

Да посадиш в градинката дръвче,

със залеза да се прощаваш дълго,

да разпознаеш есенно щурче,

което е загубило гласа си.

 

На мен остави този Малък принц

една недорисувана лисица.

И май успя да ме опитоми.

Защото се научих да обичам.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много е хубаво, адмирации!+++
  • Когато ви чета, аз се чувствам като точица.
  • Валя, хубаво, както всичко, което твориш!
  • Смалих се... (с молив във ръка)
    контурите вещаят вечност.
    Във пазвите на днешна доброта
    пониква утрешна човечност...

    Аплодисменти, Валя!
  • любимо
  • Усетих една чувствителност,
    която долавя и усеща, умее да цени и състрадава.
  • "На мен остави този Малък принц
    една недорисувана лисица.
    И май успя да ме опитоми.
    Защото се научих да обичам."
    Страхотно!...Браво, Валя!...
  • Да, човек трябва да се вглежда в малките неща и да не ги приема за даденост. Чудесно е, Валя!
  • Харесах много!
  • Харесах!
  • Усмина ме. Събудих се тъжна и ти с това хубаво, обещаващо тъга стихо ме усмихна. Все пак е понеделник. Има нужда от усмивки, от енергия, да преодолеем меланхолията от почивните дни. Благодаря ти!
  • Прекрасно!
Предложения
: ??:??