Още веднъж
Ще се катеря догоре. Още веднъж.
Където проплакват скалите.
Където са облаци бременни с дъжд.
Където се раждат орлите.
По полята ще тръгна. Още веднъж.
Стъклопис, дето везат реките.
Там, дето никнат пшеница и ръж
и от слънце болят те очите.
Ще дойда при тебе с есенен дъжд.
До косите ти пищни минзухари ще сложа.
Ще те целуна в съня ти. Още веднъж.
Ще те милвам. Ще шепна: Прекрасна е, Боже!
А после е ясно докога, накъде...
Будила ли си някога заспало дете?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
