Ослепяване на славата
Славата се усмихва,
осъдена от възторзите на успеха.
Препъва се,
докато върви горда,
с поглед оглушал от светлината.
Кой каза,че славата е сладка?
И попада в ямата на заблудата:
наранената съвест е сляпа,
за да намери поругание в душата си...
Оттам нататък лаврови венци ухаят,
в излишна венцехвалена пътека.
И Слава Богу,че слепотата е невинна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
