Славата се усмихва,
осъдена от възторзите на успеха.
Препъва се,
докато върви горда,
с поглед оглушал от светлината.
Кой каза,че славата е сладка?
И попада в ямата на заблудата:
наранената съвест е сляпа,
за да намери поругание в душата си...
Оттам нататък лаврови венци ухаят,
в излишна венцехвалена пътека.
И Слава Богу,че слепотата е невинна!
© Стойчо Станев All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
