Острови в душата - 7
И този ден Росица се събуди
с усещане, че нещо ще се случи.
Подтисна го, макар да се учуди
дали гласът е верен. Тя заключи,
на рамото си метна плажна чанта,
по стъпалата леко се затича.
Учтиво кимна на съквартиранта,
а той се изненада. Нетипично
за хващащата погледа брюнетка
бе рано сутринта да поздравява.
Видял бе в нея той една кокетка,
която с външност всеки мъж пленява.
Росица спря пред близко магазинче
да купи плодове и взе банани.
Настигна после тичащо момиче,
което на брега бе пак отрано.
Чадъра до спасителната кула
заби и очерта едно пространство.
Нощес сънува, че една акула
я чака на любимото ѝ място.
Отърси се от спомена, решила
да иде за кафе, но с изненада
видя жената снощна, спотаила
се беше тя зад пътната ограда.
Отмести поглед в другата посока
и тръгна по брега да се разходи.
Жената – болно слаба и висока –
навярно сетни сили изразходи
да мине с бързи стъпки зад гърба ѝ
и после се сниши зад стара лодка.
"От мене ли се крие?" - лека тръпка
премина през гърба ѝ, но с походка
излъчваща спокойната наслада,
на слънцето тя взе да се любува.
Гласът я изненада от засада
- Жената сте от снощи, ми се струва...
Надигна очилата се и взря се
с уплашен поглед трепетно във нея.
- Разбрах веднага вие пък коя сте!
Ръка ли да подам? Не знам, не смея.
"Дали не съм неоправдано груба,
аз май подплаших бедната женица.
Ръката ѝ на старческа коруба
прилича..." И подаде тя десница.
- Аз Роси съм. А вие сте...? - Гергана.
- Да седнем тук за малко под чадъра -
покани я с тревога неразбрана.
- Животът ми стовари куп кахъри...
Гласът се бе засилил, но пресекна,
тъгата ѝ превърнал той в мастило.
Но после пак на бърза струйка текна.
- За миг един загубих всичко мило...
Не бях виновна, просто тъй се случи.
Загиналият беше луд по мене.
Избягвах го, но компромат получих -
страхувах се от хорското шумене.
Той случките невинни бе издебнал
да снима, мнима близост да покаже.
Към моето семейство бе посегнал
и стигна много по-далече даже...
Страхът ми изстъни у мен отпора,
отбраната с богатства лесно срина...
Поисках да живея като хората
и почнах да се срещам с господина...
Жената се задъха и положи
ръката си отляво на сърцето.
- Залъгвах аз Момчил, но се наложи
с лъжа да мамя аз дори детето...
Росица се изправи възмутена,
готова всеки миг да я прекъсне.
Не знаеше защо е разгневена,
но тези думи нея чак разкъсваха.
И в този миг видя Момчил и Поли.
Поиска тя с ръка да им помаха.
Разбра, че поглед в кораб са заболи
и каза на Гергана да се маха.
Следва:
© Мария Панайотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Добър ден, Петя! Пуснах продължението вече!🥰
-
Чакаме...
-
Добро утро, Злати и Мини!😍Ето, станала съм рано и се захващам с писане! 🥰 Ще ме изгонят от вкъщи вече с това мое седене пред компютъра!😄, но нито героите ми, нито читателите могат да чакат. Все още изпълнявам обещанието си и пускам продължение всеки ден. И днес ще го има, за вас е, момичета и момчета нетърпеливи!😘
-
Колкото е по заплетена историята, толкова е по голямо нетърпението с което се чака продължението. Поздравявам те Мария, че го правиш по перфектния начин!
-
Вълнувам се и съм в очакване, Мария! Не ни оставяй дълго в неведение, моля!
Поздравления! -
Имаш право да очакваш преоценка на отношенията им. Животът е като лодка - накланя се според тежестта / на пътниците, на мисълта или чувствата /. И мен държат в очакване!🥰
-
Да, със сигурност ми е много интересно! Историята на Гергана е уникално интересна и с нетърпение очаквам как ще продължи. И какви ще бъдат реакциите на всички герои, когато се изправят пред истината. Дали ще променят чувствата си? Предстои да разберем.
-
Животът често завързва съдбите по най-странен начин и се чудим как го прави. Понякога дори сме склонни да обвиним сценаристите в търсено натъкмяване на случайностите. Историята е изцяло плод на авторска измислица, а това, че става все по-интересно, дължа на героите си. Те ме хващат за ръката и ме повеждат в техните изживявания. Дано и на вас като читатели ви е толкова интересно, колкото на мен, Тони! Благодаря ти за високата оценка!💖
-
Обещавам следваща част да е по-дълга, Скити!🥰 Но и тази, ако я превърнеш в куплети, не е малка. А и нали свикнах да ви държа в напрежение!👍💖
Лина, ти стана редовна моя читателка и съм поласкана от това! Издавам само на теб : няма да има сътресения, не се тревожи за героите ни!😊 -
Мария, наистина е много по-завързано отколкото очаквах. Явно не е обикновена история. Много ми е интересно, чакам с нетърпение!
Поздравявам те за перфектния замисъл и за изпълнението, Браво! -
Този път ни залъга с много малко, изчетох го на един дъх! Много интригуващо и се заплита! И аз като Лина съм в очакване!
Поздрав, Мари! -
Ох, разтърсваща е тази част. Докато дойде следващата ще си мисля, какво ли ще стане... Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
