17.12.2022 г., 21:53  

От грешната страна

885 5 15

По дяволите всеки следващ грях.

По дяволите даже всички норми.

страхуваш се, че може би не бях

достатъчна за всичките ти догми.

 

Достатъчна, за да изправя ръст

и егото ти мъжко да достигна,

но бях достатъчна за твоя кръст

с идеята, че може би ще свикна

 

с болезнения до полуда мрак,

гневът и режисираната роля.

Извая ме, един прекрасен враг –

с дантелената рокля. Вместо броня.

 

Жени Иванова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jasmin Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за пожеланията. Нека имаш своите върхове и ти
  • Хареса ми, давам 5 звездички
    Весели празници и творчески успехи Жени
  • Валя, благодаря ти, че спря и при мен.

    Танче, много ме зарадва с този коментар.
  • Жени! Чудесен стих, силен емоционален!!!
    Поздравления!!
    Слагам си го в "любими"!
  • Хубаво е, Жени.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...