По дяволите всеки следващ грях.
По дяволите даже всички норми.
страхуваш се, че може би не бях
достатъчна за всичките ти догми.
Достатъчна, за да изправя ръст
и егото ти мъжко да достигна,
но бях достатъчна за твоя кръст
с идеята, че може би ще свикна
с болезнения до полуда мрак,
гневът и режисираната роля.
Извая ме, един прекрасен враг –
с дантелената рокля. Вместо броня.
Жени Иванова
© Jasmin All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
