Във случването на нещата,
във стар рефрен и смисъл нов
на някаква любима дата
аз търся сянка от любов.
И ослепял от недоверие,
на сто компромиса готов,
във лъскавото лицемерие
изпитвам болка от любов.
Понесъл земните си грижи,
надявам се на благослов.
Един копнеж напред ме движи -
усещам жажда за любов.
Така, откакто свят светува,
(ту Рай красив, ту Ад суров)
човекът в него съществува,
роден от чудото любов.
© Нина Чилиянска Всички права запазени