Във случването на нещата,
във стар рефрен и смисъл нов
на някаква любима дата
аз търся сянка от любов.
И ослепял от недоверие,
на сто компромиса готов,
във лъскавото лицемерие
изпитвам болка от любов.
Понесъл земните си грижи,
надявам се на благослов.
Един копнеж напред ме движи -
усещам жажда за любов.
Така, откакто свят светува,
(ту Рай красив, ту Ад суров)
човекът в него съществува,
роден от чудото любов.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
