Във случването на нещата,
във стар рефрен и смисъл нов
на някаква любима дата
аз търся сянка от любов.
И ослепял от недоверие,
на сто компромиса готов,
във лъскавото лицемерие
изпитвам болка от любов.
Понесъл земните си грижи,
надявам се на благослов.
Един копнеж напред ме движи -
усещам жажда за любов.
Така, откакто свят светува,
(ту Рай красив, ту Ад суров)
човекът в него съществува,
роден от чудото любов.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
