RainaVakova
413 2666
26.10.2018 г., 0:06 ч.

От вятъра дори звездите падат! 

  Поезия » Друга
521 6 6

Докато се търкаляше луната

към къщичката си за бивши птици,

не срещна ни един приятел

и щедро милваше с око звездите.

 

Не знаеше коя е и къде е,

повтарящите пътища са клопка,

в която се забравя,че живееш,

изгубен в някаква банална орбита.

 

Как искаше да кривне криво-ляво

или поне да завърти обратно

самотното си, възвишено тяло

и даже да захвърли светлината.

 

Виж, тя не може! Като свят светува...

Дали е свято Божието "трябва"?

Очакваме ли след завоя чудо?

Живеем ли, сънувайки отдавна!?

 

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чудесно! Винаги очаквам чудо, дори и след завоя!
  • Такова удоволствие са ми твоите стихове!
    Продължавай да ни радваш, талантливке!
  • Щом "обличаш" сънищата, в такива красиви думи, може, всичко може. Самата ти поезия е чудо!
  • Когато си скован във рамките на руслото и се въртиш в банална орбита без шансове за някаква промяна, нещата не изглеждат много радостно, да!...
    Не звучи оптимистично, по скоро е тъжно, но пък си го написала по твоя великолепен, неподражаем начин!...
    Браво, Райне!...
  • Завоите винаги носят неизвестност. Ако не чудо, то поне причудливост, а понякога зловеща ненадейност. Но без завои сме във властта на монотонното. А от него по-страшно няма. Особено, когато е наметнато със сива мантия. "Живеем ли, сънувайки отдавна!?" . Ако сме вече мъртви, значи - да! Покойниците се делят само на два вида - вертикални и хоризонтални. И за първите е сигурно, че рано или късно ще преминат в редиците на вторите. Замисляш, Райна! А това е и целта на занятието.
Предложения
: ??:??