От вятъра дори звездите падат!

26.10.2018 г., 0:06 ч.

Поезия » Друга

5.0 / 11

645 6 6

Докато се търкаляше луната
към къщичката си за бивши птици,
не срещна ни един приятел
и щедро милваше с око звездите.
Не знаеше коя е и къде е,
повтарящите пътища са клопка,
в която се забравя,че живееш,
изгубен в някаква банална орбита.
Как искаше да кривне криво-ляво
или поне да завърти обратно
самотното си, възвишено тяло
и даже да захвърли светлината. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Колелото на съдбата
Сламено

Не ме забърквай в твоята история, на мелеща напразно воденица. Любим си. Аз любима на теория, на пра...
Не и тази нощ

Очаквах те! И тази нощ копнях, и месеца изпратих да ти свети... Надявах се! За нежност си мечтах, но...
Отричане

...като праг посрещаш ме, когато ме завеят черни ветрове... Евтим Евтимов Не бягам. Ветровете ме отв...

Още произведения »