15.04.2012 г., 22:05

Отче наш

1K 0 12

Отче наш, небето имащ за обител,
името Ти свято нека се почита;
царството, в което само Ти си с власт,
нека много скоро дойде между нас;
нека да се върши волята Ти свята,
както на небето, тъй и на земята;
хляба ни насъщен днес ни изпрати;
греховете наши тъй ни опрости,
както ние прошка даваме с наслада
на човека, който наш длъжник се пада;
и не ни изпитвай като съдник строг,
ала избави ни от врага жесток,
царството понеже, всяка сила, слава
Ти вовек да имаш само подобава.
В името на Господ – Бог Отец и Син,
и Дух свят – в единство казваме амин.

 

 

Текстът, без претенции за точност, се води по Матей 6:9-13 и Лука 11:2-4.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тошко Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Точно навреме е , честитката
  • Амин!
    Харесва ми пресъздаването!
  • Четох и други твои наслагвания ("поетични". Не ми се вярва да вярваш това, което тук си написал; позоваването на библейски тесктове не означава, че вярваш и личи. Съжалявам. Позьорско самонасилие, което е тъпо.
  • Благодаря на коментиралите. Силвия, честитката за Рождество ми се струва малко закъсняла. Или подранила?

    Преправянето на текст в стихове е много интересно преживяване. От една страна човек може да обърне повече внимание на формата, но от друга е принуден да се вдълбочи много повече в съдържанието на оригинала. Напомня превода, но с малко повече свобода.
  • Амин!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...