Anita765 (Ани Монева)
296 11762
21.10.2019 г., 1:03 ч.

Отдалечаване 

  Поезия » Друга
1064 10 14

Обрулихме набързо дъхавата круша.

Прибрахме се в апартамента си тристаен.

Отдавна свикнали с уюта му задушен,

забравихме пръстта в земята как ухае.


С размах премрежихме на слънцето очите,

когато спуснахме навъсените щори.

По пътя, в ежедневието ни протрито

вървяхме чужди, сити, мълчаливи хора.


Картината на есенната топла нежност

застиваше по огледалните витрини.

Поглеждахме я машинално и под вежди,

и хуквахме от другата страна да минем.


Край нас задъхваха се жълтите таксита

в безумния мотив – стремеж за надпревара.

Летяха с устрем надалеко, без да питат,

защо градът е сгърчен и превит от старост.


До вечерта, когато някоя въздишка,

усетила студа по дланите ни обичаен,

взривява се в дълбоката душевна ниша,

забравила пръстта в земята как ухае.


 

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??