Anita765 (Ани Монева)
297 11768
Oct 21, 2019, 1:03 AM

Отдалечаване 

  Poetry » Other
962 10 14

Обрулихме набързо дъхавата круша.

Прибрахме се в апартамента си тристаен.

Отдавна свикнали с уюта му задушен,

забравихме пръстта в земята как ухае.


С размах премрежихме на слънцето очите,

когато спуснахме навъсените щори.

По пътя, в ежедневието ни протрито

вървяхме чужди, сити, мълчаливи хора.


Картината на есенната топла нежност

застиваше по огледалните витрини.

Поглеждахме я машинално и под вежди,

и хуквахме от другата страна да минем.


Край нас задъхваха се жълтите таксита

в безумния мотив – стремеж за надпревара.

Летяха с устрем надалеко, без да питат,

защо градът е сгърчен и превит от старост.


До вечерта, когато някоя въздишка,

усетила студа по дланите ни обичаен,

взривява се в дълбоката душевна ниша,

забравила пръстта в земята как ухае.


 

© Ани Монева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??