Все с този артистичен, пъргав жест
припалваш не цигара, а фитил
и ме придърпваш сякаш със въже,
а краят му, току-виж, се скъсил.
Да се изгубя лесно бих могъл
из ятото на прелетни искри.
Как инак би надвил порока зъл,
ако докрай не му се покориш.
И както си е редно, може би
да глътна всички Лондонски мъгли,
които Бог разюздано кълби,
разтрелят ли го третите петли. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация