20.04.2018 г., 23:29

Отказване

525 0 1

Не ми говорѝ –
не желая да слушам.
До мен не бъдѝ –
дойде ми до гуша.

Убит от лъжи –
предавам живота.
Коварни очи –
за мене говорят.

Ще гоня сърцето,
дори ще се сбия.
Дали сред небето,
любов ще открия?

Намирам те смела,
жена на звездите.
С очи на орели –
дете на мечтите,

но вече различна…
Наричаш ме спомен?
Животът не тича…
И спирам да гоня…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...