Откраднатото слънце

27.12.2013 г., 11:23 ч.

Поезия » Друга

511 0 4

Сънувах във съня си лош,

че някой слънцето открадна.

И стана тъмно, като в нощ...

Луната някъде пропадна.

Сърцето с мъка затуптя

и сбърка ритъм денонощен.

В небето всичко опустя

от този акт, по дързост мощен.

И в таз тъмница аз самин

реших да тръгна да го диря.

Тъмница, като във комин,

не смеех даже да изсвиря.

В дома по тъмно се прибрах:

натиснах леко с пръст звънеца.

С изненада аз разбрах,

че тука всъщност е крадеца.

Жената-слънце, ме огря.

Душата цяла се зарадва.

А лъч в окото ми се спря

и ме събуди, като с брадва.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.