Откраднатото слънце
Сънувах във съня си лош,
че някой слънцето открадна.
И стана тъмно, като в нощ...
Луната някъде пропадна.
Сърцето с мъка затуптя
и сбърка ритъм денонощен.
В небето всичко опустя
от този акт, по дързост мощен.
И в таз тъмница аз самин
реших да тръгна да го диря.
Тъмница, като във комин,
не смеех даже да изсвиря.
В дома по тъмно се прибрах:
натиснах леко с пръст звънеца.
С изненада аз разбрах,
че тука всъщност е крадеца.
Жената-слънце, ме огря.
Душата цяла се зарадва.
А лъч в окото ми се спря
и ме събуди, като с брадва.
© Никола Апостолов All rights reserved.
