8.12.2008 г., 0:21

Отново сам

1.6K 0 10

Като облак не искам да си,

ще завали и ще изчезнеш.

Като дъжд не искам да си,

ще напече и ще изсъхнеш.

Като вятър не искам да си,

все някога ще утихнеш.

Като цвете не искам да си,

все някога ще увехнеш.

Като слънце не искам да си,

все някога ще залезеш.

Като любовта не искам да си,

все някога ще си отидеш.

..............................

Всичко си отива,

само аз оставам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наско Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...