Палачинките на сляпата неделя
Неделята прогледна вече
и слънчевите очила
са с диоптър. — Виждам всичко рече,
а лъжат – сляпа съм била.
Оглушки правя си отдавна.
Защо ли и сама не знам.
Благотворителност – безславна,
или пък съм инат голям.
Умът си прави пируета –
все аз съм сляпата. Дали?
Недадена, или невзета,
все пак от любовта боли.
И все неделята ви крива!
А имам поглед – светлосин,
щом любовта ви си отива,
удобно сляпа съм. Амин!
Да се нервирам сам, саминка,
не ми отива и сега,
ще си направя палачинки.
Не съм дебела! От тъга,
си хапвам и си пускам силно,
до дупка даже "Сватбен марш ".
И шапката дори ще килна,
че баба ви е сляпа. Марш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
