Памфлет за кормчията
Може би сме научени друг да ни води по пътя,
та за сляпа посока да имаме кой да виним.
И когато не лебед, а грозното пате измъти,
че невинни сме себе си ние с лъжа да тешим.
Този друг за съдбата ни-полог е чужд и е някой,
срещу който ядосани хвърляме камък ръбат.
Осъзнаем ли тъй че е, явен за нас ще е знакът
и излишен ще е с опонента ни всеки дебат.
Много трудна задача е сам господар да си бъдеш
и да търсиш виновния в себе си, щом си сгрешил.
Да опънеш навреме платната, преди да потънеш,
ти в отсрещния айсберг живота си-кораб разбил.
Но тогава съдбата, открила във теб капитана,
само твойте команди ще слуша, не тези на друг.
А пък ти, осъзнал, че кормчия съдбовен си станал,
ще бележиш с посока и грешните стъпки дотук.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
