27.11.2013 г., 15:21

Пейзажно осъзнаване

1.1K 0 2

                    Да видиш своя образ

                   не в огледало, а в картина.

                   Да се питаш защо небето е синьо

                   и защо водата е синя?

                   Да се усмихнеш на себе си,

                   макар че не се съзираш ясно,

                  защото пейзажното осъзнаване

                  е прекрасно!

                  Това стана съвсем случайно,

                  между теб и картината е тайна.

                  Сигурно е, че ще се огледаш

                  пак в огледало, нали?

                  Но ще се сещаш и за другото

                  платно, когато вали.

                 Защото твоето отражение

                 е най-живописното въображение.


                   

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боряна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...