Да видиш своя образ
не в огледало, а в картина.
Да се питаш защо небето е синьо
и защо водата е синя?
Да се усмихнеш на себе си,
макар че не се съзираш ясно,
защото пейзажното осъзнаване
е прекрасно!
Това стана съвсем случайно,
между теб и картината е тайна.
Сигурно е, че ще се огледаш
пак в огледало, нали?
Но ще се сещаш и за другото
платно, когато вали.
Защото твоето отражение
е най-живописното въображение.
© Боряна All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
