16.12.2007 г., 12:03

Песента продиктувана

814 1 12
Песента ПРОДИКТУВАНА

Аз на тиранина казах - НЕ
и напуснах  сивото небе.

Аз на ангели изскубах крилата
и прегърнах на хората съдбата.

Аз на господ съм вечното оправдание,
за плачевното човешко състояние.

Аз съм рев във всяка революция
аз съм искра във всяка еволюция.

Аз съм страст във всяко сражение,
аз съм ум във всяко умение.

Аз съм гредата в господното  око,
аз съм оста на всяко колело.

Аз на Исус нежно измих краката
и на кръста му подарих свободата.

Аз догмите църковни разруших
и от инквизиция и  клади ви спасих.

Аз разтопих северните ледове
и ви отървах от сибирски студове.

Аз съм върхът и последната завеса,
на късата ви кошмарна пиеса.

Аз от сърце, на всички вас нещастници,
весело ви честитя коледните празници!

Че вашето щастие е моята цел!
Единствен ваш приятел - ЛУЦИФЕР.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс учо Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудя се само, защо досега не съм чела всички тези неща....мисля тази вечер да я посветя на каузата да те разуча, почнах от първото ти стихче тук и катеря нагоре, досега не коментирах, мислех да напиша един по-широк коментар под последното качено, но не се стръпях...много ме кефиш, беееее що няма повече като тебе!!! Имаш едно от мене, не те знам какво пиеш, ма да знаеш че аз черпя..и виж там и Луци викни, че отдавна не ми се е обаждал нещо ме забрави Пък как ти завиждам за мотора не е истинаааа
    Е тука вече се къртя от кеф, като го гледам на снимката
  • Ех, Алекс направо разбиваш всичко детско в менМного си добър, признавам те

  • ТИ СИ!
  • Браво за твоето Аз.
  • Готино, както обикновено - готин си! Поздрави!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...