Dec 16, 2007, 12:03 PM

Песента продиктувана

  Poetry » Other
815 1 12
Песента ПРОДИКТУВАНА

Аз на тиранина казах - НЕ
и напуснах  сивото небе.

Аз на ангели изскубах крилата
и прегърнах на хората съдбата.

Аз на господ съм вечното оправдание,
за плачевното човешко състояние.

Аз съм рев във всяка революция
аз съм искра във всяка еволюция.

Аз съм страст във всяко сражение,
аз съм ум във всяко умение.

Аз съм гредата в господното  око,
аз съм оста на всяко колело.

Аз на Исус нежно измих краката
и на кръста му подарих свободата.

Аз догмите църковни разруших
и от инквизиция и  клади ви спасих.

Аз разтопих северните ледове
и ви отървах от сибирски студове.

Аз съм върхът и последната завеса,
на късата ви кошмарна пиеса.

Аз от сърце, на всички вас нещастници,
весело ви честитя коледните празници!

Че вашето щастие е моята цел!
Единствен ваш приятел - ЛУЦИФЕР.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алекс учо All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чудя се само, защо досега не съм чела всички тези неща....мисля тази вечер да я посветя на каузата да те разуча, почнах от първото ти стихче тук и катеря нагоре, досега не коментирах, мислех да напиша един по-широк коментар под последното качено, но не се стръпях...много ме кефиш, беееее що няма повече като тебе!!! Имаш едно от мене, не те знам какво пиеш, ма да знаеш че аз черпя..и виж там и Луци викни, че отдавна не ми се е обаждал нещо ме забрави Пък как ти завиждам за мотора не е истинаааа
    Е тука вече се къртя от кеф, като го гледам на снимката
  • Ех, Алекс направо разбиваш всичко детско в менМного си добър, признавам те

  • ТИ СИ!
  • Браво за твоето Аз.
  • Готино, както обикновено - готин си! Поздрави!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...