Песничка за мокри щурчета
Поседна август дъх да си поеме,
дъждът стогласа песничка поде,
възпява слънчогледовото време,
папуняк шарен литва. Накъде?
Посоката от Бог предначертана,
звездите са примамливи сега.
Поседна август, вече и не стана,
очаква обещаната дъга.
И слънцето изгрява, и залязва,
Луна трапеза вечер му реди,
врабчета крие в мократа си пазва
и не е онзи август отпреди.
Щурчетата му мокри са и куци,
и пресеклива стана песента.
Надпяха ги сто шарени каруци,
с които бързо идва есента.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
