Здравейте,хора!Пиша Ви чрез рими.
Надявам се Стихът ми да Ви бъде гост.
За дребни теми няма да говорим.
Душата има нужда от един анонс!
Да си припомним пътя на <Титаник>...
И корабът,и многоликият Живот
отиват на опасно,дълго плаване
за Вяра,за Надежда и Любов!
Понякога си мисля,че сме в трюма,
до пещите - с лопати и сърце,
почернено от овъглена пошлост,
от страх движението да не спре!
Каютите над нас с разкош са пълни.
Салоните - с изкуствени лица.
Очите им са материци тъмни.
Съдбите им - отблясък на звезда.
Пияни от пари,шампанско,страсти -
те предизвикват Бог и Посейдон!
А в трета класа Време и Пространство -
от койките остъргват пот и сол!
Вмирисана на риба е мечтата
за хляб по непознати брегове...
Висок е мостикът на капитана,
а в ниското - крадците са добре.
Но Съвестта не може да се скрие
като кесия или накит скъп.
Подвластна на жестоките стихии,
тя има морз за добродетел.Път,
по който навигаторите знаят
да водят с верни думи и дела.
На дъното е Суетата - айсберг!
Фатален сблъсък!Смъртната черта!
От тук започва страшната Голгота!
Спасението има хиляди ръце.
Радист набира<SOS>без ропот...
Нощта е хладна.Бездната зове.
Надеждата в изстреляна ракета
проблясва като празничен салют!
Угасват слабите,но вяра свети
в упорството на влюбените тук!
А лодките ще поберат малцина...
Цената на Живота е в това -
да осъзнаеш,колко е значимо
да оцелее по-добрата ти страна!
Разпадът на една дребнава личност
сред хаоса и гневното море,
не е белязана с двубой епичен.
Себичен крясък,плясък и тире -
между забравата и други хора,
избутали пред себе си Дълга!
Невинен детски сън им е опора.
Те в Ада на котелното горят!
Вълните хвърлят пояси огромни...
Веслата са вдовишки вретена!
Потъващият кораб като корен,
повлича храбреците вдън земя...
<Титаник> титанично си отива -
загадка,сейф сред морските недра...
Най-ценното от него е Мотива -
избрал Живот на крачка от Смъртта!
Когато го споделяме,аз вярвам
в прераждането на една Мечта,
в приятелство - до саможертвен Феникс,
в в пречистващата сила на Стиха!
Изливам го пред Вас като стомана.
Духът е жаден.Истина струи.
И ненапразно трябва да си спомним
пътуването през обречените дни!
Сега - без много сложни съпоставки,
сме пак матроси.Волнодумен е Света...
Титаните се раждат само в схватка
с двигателите на Живота и Смъртта!
© Маргарита Петрова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
За да претърпиш корабокрушение, първо трябва да имаш кораб »