Писмо до всички
Здравейте,хора!Пиша Ви чрез рими.
Надявам се Стихът ми да Ви бъде гост.
За дребни теми няма да говорим.
Душата има нужда от един анонс!
Да си припомним пътя на <Титаник>...
И корабът,и многоликият Живот
отиват на опасно,дълго плаване
за Вяра,за Надежда и Любов!
Понякога си мисля,че сме в трюма,
до пещите - с лопати и сърце,
почернено от овъглена пошлост,
от страх движението да не спре!
Каютите над нас с разкош са пълни.
Салоните - с изкуствени лица.
Очите им са материци тъмни.
Съдбите им - отблясък на звезда.
Пияни от пари,шампанско,страсти -
те предизвикват Бог и Посейдон!
А в трета класа Време и Пространство -
от койките остъргват пот и сол!
Вмирисана на риба е мечтата
за хляб по непознати брегове...
Висок е мостикът на капитана,
а в ниското - крадците са добре.
Но Съвестта не може да се скрие
като кесия или накит скъп.
Подвластна на жестоките стихии,
тя има морз за добродетел.Път,
по който навигаторите знаят
да водят с верни думи и дела.
На дъното е Суетата - айсберг!
Фатален сблъсък!Смъртната черта!
От тук започва страшната Голгота!
Спасението има хиляди ръце.
Радист набира<SOS>без ропот...
Нощта е хладна.Бездната зове.
Надеждата в изстреляна ракета
проблясва като празничен салют!
Угасват слабите,но вяра свети
в упорството на влюбените тук!
А лодките ще поберат малцина...
Цената на Живота е в това -
да осъзнаеш,колко е значимо
да оцелее по-добрата ти страна!
Разпадът на една дребнава личност
сред хаоса и гневното море,
не е белязана с двубой епичен.
Себичен крясък,плясък и тире -
между забравата и други хора,
избутали пред себе си Дълга!
Невинен детски сън им е опора.
Те в Ада на котелното горят!
Вълните хвърлят пояси огромни...
Веслата са вдовишки вретена!
Потъващият кораб като корен,
повлича храбреците вдън земя...
<Титаник> титанично си отива -
загадка,сейф сред морските недра...
Най-ценното от него е Мотива -
избрал Живот на крачка от Смъртта!
Когато го споделяме,аз вярвам
в прераждането на една Мечта,
в приятелство - до саможертвен Феникс,
в в пречистващата сила на Стиха!
Изливам го пред Вас като стомана.
Духът е жаден.Истина струи.
И ненапразно трябва да си спомним
пътуването през обречените дни!
Сега - без много сложни съпоставки,
сме пак матроси.Волнодумен е Света...
Титаните се раждат само в схватка
с двигателите на Живота и Смъртта!
© Маргарита Петрова All rights reserved.
