15.11.2019 г., 23:45

Питах те, а ти заплака...

1.4K 3 2

Бабо, помниш ли когато,

бях при тебе всяко лято,

газех ширнали полята,

шляпах радостно в реката,

сбирах билки в ръката,

ритах топка с децата.

 

Бабо, помниш ли когато,

със забрадка на главата

и с плетка в ръката,

ти на пейката седеше,

и гальовно ми редеше,

как ще стана аз голям,

умен като капитан,

родолюбен като кан…

 

Седнал бях на тротоара,

до ръка ти остаряла

и гласът ти как звънтеше,

щом си песни ти подеше…

После слушах из захлас,

тънкия ти нежен глас

и догдето се усетя

вече бях със Самуил

и с войници бях се бил…

А гласът ти все звънтеше

и сърцето ми кипеше!

 

Бабо, помниш ли нивята

с клас обилен, аромата

на лозята, маслодайната ни роза

и липата до къщята…

Как чорбицата ти вреше,

масата от глъч ехтеше,

как и внуци и деца

и комшиите със чеда,

на раздумка и вечеря

се събираха на двора-

чисти, в труд родени хора!

 

Бабо, помниш ли когато,

знанието бе ни злато,

а учителят ни строг,

бе за нас повеля-Бог!

И трудът ни бе приятел,

и моралът показател,

вярата ни беше мост,

добротата не бе нам гост…

 

Вечер гледах си звездите,

слушах в тихото щурците

и прелиствах том из том

Ботев, Талев със поклон.

Щом пък паднеше снегът,

мокър скачах на найлона

от високото, от склона

и се спусках в сноп искри,

белият догдет седи…

Бузите ми бели-

все червени, заздравели!

 

Бабо, помниш ли очите,

дето светеха в тълпите,

все едни добри, човечни,

все едни тъй ведри, честни…

 

Бабо, где са тези дни?

Гибел, бабо ни грози!

Днес топим се като лед

под жесток и гладен пек.

Хората не са сърцати,

стряхата ни е в трънаци,

къщите ни опустяха,

а душите оголяха

и деца ни отлетяха…

Бабо, где са тези дни

и защо ме тъй боли?

Ех, топим се като лед

под жесток и гладен пек!

Бабо, где е тоз народ-

дири нейде чуждий брод…

 

14.11.2019г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Дамянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...