hristam (Христина Мачикян)
531 928
4.06.2012 г., 9:45 ч.

По женски без думи 

  Поезия » Друга
824 0 6



Не стой отвън на прага ми. Ела.
Събуй си трънените стъпки пред вратата ми.
Изчистих. До последната вина,
заплела паяжина по стената ми.

Изтупах мислите си - колко много прах!
Все още във очите ми е здрачно.
И от това са сълзите във тях -
усмихвам се. Не си мисли, че плача.

Душата си излъсках като нова.
Добра цена ще мога да ù взема.
Ти искаш ли я? Вече съм готова.
Очаквам само някой щедър демон.

О, прибери си ореола. И крилете.
Какво ще правят ангели при мене?
Така ужасно ми тежат ръцете ти,
защото съм ужасно съвършена.

                  

 

© Христина Мачикян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??