21.12.2020 г., 15:58 ч.  

Почти 

  Поезия
465 7 20

Аз почти те забравих.

Почти!

Ето.. виж ме..!

Добре ли изглеждам?

Имам котка. И мъж.

И пари.

Нова блуза, обувки.

Надежда!

Имам дом. Офис. Имам храна

и стотици светулки във мрака.

Също няколко грама душа

си запазих

(преди да ме смачкаш).

Имам чай. И камина. Дете.

И картина по-светла от лято.

А .. разбира се..- имам сърце -

между раните- точно отляво...

И почти те забравих!

Почти!

Само нощем, когато си легна

как боли! Боже, как ме боли..! -

че те няма, и няма до мене..

 

© Деница Гарелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??