Почти хаос...
Почти хаос...
Луната скърца - кварцов пясък...
Рони се във тъжните очи...
живяла смачкана над бабината ракла -
да свети жълта - тя не понечи!...
И Слънцето забрави да изгрее...
на сухи клони легна си почти...
звездите рошави - съвсем не смеят -
не мигаха, не трепкаха дори!...
Настана хаос - Ангелите в Ада...
а Дяволът - със острото си - в Рая...
и уж добър, а иска си наградата -
със Бог допиваха си вече чая!...
И даде Бог от мъдрост клонче...
да има свят от светлина...
Луната да я води лудо конче,
а Слънцето - да чупи утрина!...
И даде Бог - на всекиго Простора!...
Луната скърца - кварцов пясък...
Рони се във тъжните очи...
живяла смачкана над бабината ракла -
да свети жълта - тя не понечи!...
И Слънцето забрави да изгрее...
на сухи клони легна си почти...
звездите рошави - съвсем не смеят -
не мигаха, не трепкаха дори!...
Настана хаос - Ангелите в Ада...
а Дяволът - със острото си - в Рая...
и уж добър, а иска си наградата -
със Бог допиваха си вече чая!...
И даде Бог от мъдрост клонче...
да има свят от светлина...
Луната да я води лудо конче,
а Слънцето - да чупи утрина!...
И даде Бог - на всекиго Простора!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
