Aug 12, 2008, 8:43 AM

Почти хаос...

  Poetry
894 0 30
                Почти хаос...

Луната скърца - кварцов пясък...
Рони се във тъжните очи...
живяла смачкана над бабината ракла -
да свети жълта - тя не понечи!...

И Слънцето забрави да изгрее...
на сухи клони легна си почти...
звездите рошави - съвсем не смеят -
не мигаха, не трепкаха дори!...

Настана хаос - Ангелите в Ада...
а Дяволът - със острото си - в Рая...
и уж добър, а иска си наградата -
със Бог допиваха си вече чая!...

И даде Бог от мъдрост клонче...
да има свят от светлина...
Луната да я води лудо конче,
а Слънцето - да чупи утрина!...

И даде Бог - на всекиго Простора!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...