RainaVakova
413 2666
20.06.2019 г., 17:21 ч.

Под спиралата от облаци 

  Поезия » Друга
463 6 6

Усещаш ли как
този свят е същият,
а ние се обръщаме наопаки? 
Една светулка
вечностите води
и ние я преследваме
по хребета,
където се налива
златно грозде...
За нас страхът,
че мрак ще се повтори,
за нея дом е,
неизбежност и душа.
Или е другото лице
на "днес" 
и "още" .
Прощава ни пропуснатото
време
и всяко "вчера"
губи си значението. 
Дали сме вече
мънички деца,
които радостта си
са намерили?
Дори щурците
вдигат рамена.
Кой смее да заспи
и да сънува
солта
непредвидима
и горчилката
на тук несподелената троха?
Очите си намериха посоката
с една светулка,
за да полетят, 
безумно и безпаметно възможни,
наопаки и много
на инат. 

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Удоволствие са срещите с поезията ти, Райне. Благодарна съм.
  • Хубаво е, утре ще те чета назад
  • "Дори щурците вдигат рамена"!
    Какво да кажа - поезия!
  • Момчета, спонтанни и прекрасни сте. И двамата мои кумири!
  • "...летенето е нужно на небето
    във кладенец звездите да отгледа..."

    Съгласен съм с Ники Арт за превъзходната метафоричност, на която изобилства поетичния ти текст, Райна.

    "Очите си намериха посоката...
    за да ...летят,
    безумно и безпаметно възможни,
    наопаки и много на инат."

    Това ми се заби като гвоздей в паметта и не смятам да го вадя оттам! Поздравление!
  • "Очите си намериха посоката
    с една светулка,
    за да полетят,
    безумно и безпаметно възможни,
    наопаки и много
    на инат".

    Много силни поетични образи!
    Любима поезия и метафори винаги иновативни , където никъде не могат да се открият!
    Много силно и интерактивно заглавие!
    Браво Райне!
Предложения
: ??:??