Под спиралата от облаци
Усещаш ли как
този свят е същият,
а ние се обръщаме наопаки?
Една светулка
вечностите води
и ние я преследваме
по хребета,
където се налива
златно грозде...
За нас страхът,
че мрак ще се повтори,
за нея дом е,
неизбежност и душа.
Или е другото лице
на "днес"
и "още" .
Прощава ни пропуснатото
време
и всяко "вчера"
губи си значението.
Дали сме вече
мънички деца,
които радостта си
са намерили?
Дори щурците
вдигат рамена.
Кой смее да заспи
и да сънува
солта
непредвидима
и горчилката
на тук несподелената троха?
Очите си намериха посоката
с една светулка,
за да полетят,
безумно и безпаметно възможни,
наопаки и много
на инат.
Свързани произведения
Коментари
-
Удоволствие са срещите с поезията ти, Райне. Благодарна съм.
-
Хубаво е, утре ще те чета назад
-
"Дори щурците вдигат рамена"!
Какво да кажа - поезия! -
Момчета, спонтанни и прекрасни сте. И двамата мои кумири!
-
"...летенето е нужно на небето
във кладенец звездите да отгледа..."
Съгласен съм с Ники Арт за превъзходната метафоричност, на която изобилства поетичния ти текст, Райна.
"Очите си намериха посоката...
за да ...летят,
безумно и безпаметно възможни,
наопаки и много на инат."
Това ми се заби като гвоздей в паметта и не смятам да го вадя оттам! Поздравление! -
"Очите си намериха посоката
с една светулка,
за да полетят,
безумно и безпаметно възможни,
наопаки и много
на инат".
Много силни поетични образи!
Любима поезия и метафори винаги иновативни , където никъде не могат да се открият!
Много силно и интерактивно заглавие!
Браво Райне!
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
