Под спиралата от облаци
Усещаш ли как
този свят е същият,
а ние се обръщаме наопаки?
Една светулка
вечностите води
и ние я преследваме
по хребета,
където се налива
златно грозде...
За нас страхът,
че мрак ще се повтори,
за нея дом е,
неизбежност и душа.
Или е другото лице
на "днес"
и "още" .
Прощава ни пропуснатото
време
и всяко "вчера"
губи си значението.
Дали сме вече
мънички деца,
които радостта си
са намерили?
Дори щурците
вдигат рамена.
Кой смее да заспи
и да сънува
солта
непредвидима
и горчилката
на тук несподелената троха?
Очите си намериха посоката
с една светулка,
за да полетят,
безумно и безпаметно възможни,
наопаки и много
на инат.
