Погледни ги
Погледни ги, приличат на хора,
със премръзнали вятърни пръсти.
Тихо виещи вълци в очите им...
Преминаващ... набързо се кръсти.
Погледни ги, не искат да дишат...
и го правят така... по неволя.
Всяка глътка е мъчно издишане,
като крясък: "Защо да се боря?"
Малък къшей... до утрото спомен
и бутилка догоре... с омраза.
Всеки ден заприличал на Помен,
а кашонът - накриво отрязан.
Тротоарът дребнаво подгизнал.
Тъмен ъгъл... безкрайна умора.
Във очите на други възкръсват...
Погледни ги... Приличат на хора!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Стоева Всички права запазени