Погледни ги, приличат на хора,
със премръзнали вятърни пръсти.
Тихо виещи вълци в очите им...
Преминаващ... набързо се кръсти.
Погледни ги, не искат да дишат...
и го правят така... по неволя.
Всяка глътка е мъчно издишане,
като крясък: "Защо да се боря?"
Малък къшей... до утрото спомен
и бутилка догоре... с омраза.
Всеки ден заприличал на Помен,
а кашонът - накриво отрязан. ...