Вдъхновено от "Пожарите на България" с автор Ranrozar (Стойчо Станев)
Неразсъмнало още, а огън кладе
слънцето жарко в небесната пещ.
Ни глас на птица, ни свирня на щурче...
Тишина и предчувствие за ад горещ!
Въздигна се огнено, димно хоро.
Провря се в дворове, в оборите, в къщите.
Броени минути и цяло село
изпепели се... И нямаше връщане!
И нямаше Бог! И нямаше цар,
мравуняка хорски да поведе, да спаси.
Политици, другари и вие, господа,
якичките ви бели са по-важни, нали?
Имате си и покрив. Не един, дузина!
И домове с мансарди, бизнес, пари!
Трепна ли ви стомаха? Не от глад! От грижа...
По избори единствено сте там, уви.
Изпепеляващ, алчен, години наред
пожарът за нас е не друг, а сте вие!
Запомнете, той може много дълго да тлее,
но рано или късно ще го надвием!
© Даниела Виткова Всички права запазени