Полека, полека...
Полека, полека олеква небето вечерно.
Звездите - печати от восък, го крепят.
Болезнено мъдра, безмилостно щедра-
луната е бледият дом на крилете...
И живо, и млечно за тях се завръща покоят.
За после остават единствено късите думи.
За после остава зелената сянка на бора,
която с иглички почесва съня
на трептящия въздух.
А вълци разплитат кожуси до бримка и косъм,
не дават на воя посока и памет да хване,
танцуват безкръвно хоро покрай буйния огън,
сменили чрез воля и нрава си в гладния навик.
Полека, полека...
и там е различна водата
от нежност, която се учи безкрая да води,
която решава, че капчица с капка -
сравнени, са много еднакви,
а ласка е дозата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Бъдете вдъхновени!
