Oct 29, 2024, 4:31 PM

Полека, полека... 

  Poetry
42 2 1

Полека, полека олеква небето вечерно.
Звездите - печати от восък, го крепят.
Болезнено мъдра, безмилостно щедра-
луната е бледият дом на крилете...
И живо, и млечно за тях се завръща покоят.
За после остават единствено късите думи.
За после остава зелената сянка на бора,
която с иглички почесва съня 
на трептящия въздух.
А вълци разплитат кожуси до бримка и косъм,
не дават на воя посока и памет да хване,
танцуват безкръвно хоро покрай буйния огън,
сменили чрез воля и нрава си в гладния навик.
Полека, полека...
и там е различна водата
от нежност, която се учи безкрая да води,
която решава, че капчица с капка -
сравнени, са много еднакви, 
а ласка е дозата.

 

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "За после остава зелената сянка на бора,
    която с иглички почесва съня
    на трептящия въздух."

    Като приказка за хлапета пораснали
    между капките,между спомена, между думите
    се провира горчива носталгия
    по отлетялата, бивша другост...

    Това усетих...
Random works
: ??:??