Помня

Поезия » Пейзажна

1.1K 0 21

Запомних те. Безкраен скреж

изсипа по недоуменията ми.

И после без да искам те открих,

усетих доловимо, че си нежност...

Не ме намирай. Толкова е тъмно.

От любовта ми капе невъзможност.

Не съм бездомна. Не изстивам.

И само те запомних. Тук съм.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Vrabcheto (Кирил Бачев)

Нямам думи !!!!!!!!!
Китарата ще говори вместо мен...............

2008-09-09T22:21:10+03:00
ЧАР (Чавдар Кунчев)

недоловима дълбочина...
когато я усетиш вече е късно

2008-09-09T02:11:56+03:00
andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)

"Не ме намирай. Толкова е тъмно.
От любовта ми капе невъзможност." !!!
Елегантен и нежен стих!

2008-09-09T00:47:57+03:00
dressy (Зорница Николова)

крило
за вчерашни изгреви

2008-09-08T23:21:10+03:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Не мога да те пропусна...
Понякога не се обаждам...но винаги съм при теб
и ти се радвам...

2008-09-08T21:19:52+03:00