Запомних те. Безкраен скреж
изсипа по недоуменията ми.
И после без да искам те открих,
усетих доловимо, че си нежност...
Не ме намирай. Толкова е тъмно.
От любовта ми капе невъзможност.
Не съм бездомна. Не изстивам.
И само те запомних. Тук съм.
© Геновева Христова All rights reserved.
Китарата ще говори вместо мен...............