Понякога
Понякога изглеждам раздвоена.
Отчаяно намразвам се сама.
И няма място в цялата вселена,
където да съм истински добра.
Понякога сърцето ме напуска.
От мен душата тръгва си дори.
И иска ми се да натисна спусъка,
по дяволите всичко да върви...
Добре че (пак понякога обаче)
и любовта внезапно ме връхлита.
Летя, танцувам, смея се и плача...
Светът е мой. Живея сред звездите...
А после падам... Сигурно видяхте
по тъмно нежната ми звездна диря
и нещо хубаво си пожелахте...
Мечтата ви изпълнила, умирам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
